Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. инструме`нти, (два) инструме`нта, +м.
#1 Уред за извършване на определена работа, обикн. ръчна. _Купих си всякакви инструменти за работа с дърво._
#2 Прибор за произвеждане на музика. _Музикален инструмент. Струнен инструмент._
#3 +Разг. Само +ед. Всички уреди за извършване на вид дейност. _Всичкия си инструмент нося в колата._
+прил. [[инструмента`лен]], инструмента`лна, инструмента`лно, +мн. инструмента`лни. _Инструментална стомана. Инструментална музика._
Както и войнът, дърводелецът сам заточва своят инструмент. Миямото Мусаши
Какъв е смисълът от летящите машини, ако при човек има съвсем друг инструмент за полет - душата? Салвадор Дали
...нашата памет далеч не е идеален инструмент. Светлана Алексиевич
Желанието е творчеството, магическият елемент на този процес. Ако имахме инструмент за измерване на желанието, можем да предвидим постиженията. Уила Катър
Богатството е инструмент на свободата, но стремежа към богатство е път към робство. Франк Хърбърт
Ако единственият ти инструмент е чук, ще виждаш всеки проблем като пирон – гамбийска. Африканска поговорка
tool