Съществително име - ед. ч.
#1 _Нареч._ +Спец. За темпо в музиката — бавно, полека.
#2 +същ., +мн. адажиа, +ср. +Спец. Музикално произведение или негова част, изпълнявани в бавно темпо.
Адажио представлява изпълнения, включващи акро баланс, изпълнени от двама партньори. Източник: интернет
Адажио двойката се състои от база и flyer (летец). Източник: интернет
Концертът ми припомня, че още в 80-те години на миналия век в своята Musica Italiana in memoriam Benedetto използва шлагерното Адажио на Бенедетто Марчело, символ на непоклатима, вечна хармония, за да “разкаже” разрушението на човешкия свят. Източник: интернет
Може би самият характер на една творба за хор, четирима солисти и оркестър, в която седем части (наречени сонати) и две интродукции представят върховната драма на разпятието в най-бавно темпо (предписанията са "граве", "адажио", "ларго", "ленто"). Източник: интернет
Млад цигулар свири адажио на Бах сред леглата на стадиона "Супердоум" в Ню Орлийнс. Източник: интернет
Но вечерния концерт в четвъртък обаче, когато квартетът на Краснодарската филхармония „Адажио“ запя „Калинка“, Захарова излезе на сцената и показа, че никога не хвърля думите си на вятъра. Източник: интернет
adagio