адютант
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. адюта`нти, +м. Офицер, назначен да извършва преки услуги на по-висш началник и да го подпомага в работата.
+прил. [[адюта`нтски]], адюта`нтска, адюта`нтско, +мн. адюта`нтски.
Синоними
Производни думи
Примери
Добре че беше Георги Димитров да сбъдна завета на Левски за република, а не престъпна монархия, крепена от царските офицери като Сирко Станчев - дядо на Никола Минчев и адютант на Борис 3 по време на Юнския преврат от 1923.
Бил е началник на секция в Щаба на войската и адютант на началника на Щаба на войската.
В междувоенния период от 1914 до 10 септември 1915 г. е адютант в същия полк.
В началото на Първата световна война от 9 август 1914 до 28 март 1915 година е адютант на 2 батальон на 79 полк.
В Русе Стамболов представя поручик Фичев на княза и го аташира като негов адютант.
В 1897 година подпомага дворцовия адютант ротмистър Дечко Бойчев в убийството на любовницата му, унгарската проститутка Анна Симон.
Превод на английски език
adjutant