Съществително име - ед. ч.
и [[а`фикс]], +мн. афи`кси и а`фикси, (два) афи`кса и а`фикса, +м. +Спец. В езикознанието — част от производна дума със словообразувателно значение.
В именителен, винителен и звателен падеж, съществителните имена имат афикс -а и -я (след меки съгласни). Източник: интернет
В аглутинативните езици всеки афикс е свързана морфема с едно значение (като „умалително“, „минало време“, „множествено число“ и т.н.), вместо морфологични модификации с вътрешни промени на корена на думата или промяна в тона или ударението. Източник: интернет
affix