Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 11
мн. няма. м. Истор. Направление в изобразителното изкуство, възникнало най-напред в Италия през XVI в., ХVII-ХIХ в. в други страни, което установява традиционни правила за следване на определени класически образци и се бори с реалистичните течения в изкуството.
Придържане към установените традиции в науката и изкуството, откъснатост от практиката и живота, изразена не в тематиката, а в изразните средства и похвати. // Теоретичност без практическо значение.
Източник: bg.wiktionary.orgВ тази част на столицата цари една странна смесица от академизъм, бизнес, шоу, хазарт, забавления.. Източник: интернет
Въпреки това произведението принадлежи на вчерашния ден, тъй като възражда угасващия академизъм, което неизбежно определя по-нататъшната творческа съдба на талантливия художник. Източник: интернет
Има разлика - да не прилагаме твърде много академизъм, но лингвистично има разлика между използване на дума и споменаване на дума. Източник: интернет
Дария Карапеткова не залага на фалшивия академизъм, защото самата тя е доказано добър преводач – и достига далеч в осмислянето на практиката. Източник: интернет
Има хоризонтална симетрия с характерни ложи, хармонично разположени прозоречни отвори, балюстради на балконите, стълбови с пиластри, завършващи с капители и друга орнаментика, характерна за класическия академизъм. Източник: интернет
Най-красивата южна фасада има характерни ложи и балкони с балюстради, стълбове и пиластри с капители, профилирани венци и други декоративни елементи, характерни за класическия академизъм. Източник: интернет
academicism