акламират
Глагол - сег. вр., 3 л., мн. ч.
Думата е производна от акламирам
Примери
Когато през 641 г. го акламират като съвладетел, народът му избира името Константин и дори по-късно е управлявал под това име, но в историографията остава под името Констас (Констант), т.е „малкия (младият) Константин“.
Следват бурни възгласи на одобрение, които акламират Пелопид и неговите мъже като освободители.
Тези които ги акламират и пропагандират разбират само от политическа лъжа и пропаганда.