Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
акредити`раш, +несв. и +св.
#1 +Спец. +Кого. Назначавам за дипломатически представител в чужда страна.
#2 +Спец. +Кого. Официално упълномощавам да ме представлява и да работи за мене. _Телевизията акредитира трима журналисти да отразяват световното първенство._
#3 +Спец. +Какво. Извършвам акредитация; доверявам, поверявам; признавам. _Специална комисия ще акредитира университетите._
#4 +Спец. Откривам кредит; издавам акредитив.
+същ. [[акредити`ране]], +ср.
accredit