Алелните състояния на всеки ген може да са повече от две, но във всеки конкретен индивид, поради диплоидността, присъстват само два алела на всеки ген като единият може да доминира над другия. Източник: интернет
В 2001 г. М. А. Кхан описва 25 алела, които отговарят за кодирането на 23 протеина: от HLA-B*2701 до B*2723. Източник: интернет
Законът на Харди-Вайнберг е формулиран първоначално за един локус с два алела, но скоро след това валидността му е доказана и за локус с повече ( на брой) алели. Източник: интернет
Като пример може да бъде даден ген, който определя цвета при нощните пеперуди чрез двата си алела (за бял и за черен цвят). Източник: интернет
Тенденцията за разделяне на два близкоразположени гена се измерва по честотата на съвместна срещаемост на два алела, която се означава като нестабилност на генетичните връзки. Източник: интернет
Това са HLA от MHC-I 19 031 познати алела при човека в базата данни IMGT. Източник: интернет
allele