Съществително име - ед. ч.
+мн. алитера`ции, +ж. +Спец. В литературата — повторение на едни и същи или близки по звучене съгласни звукове, което се използва като поетическо средство.
Да, ние сме слушали как гарванът грачи грозно, зловещо, но не сме го чували наистина, тези г-та и р-та никога не са отеквали така силно в главите ни преди Ботевата алитерация. Източник: интернет
За допълнителна благозвучност обзавежда с алитерация поетичната вест: "И Джизъса наду джуки". Източник: интернет
Термини като "инструментовка", "алитерация", "звукопис" упорито се свързваха само с поезията. Източник: интернет
alliteration