Съществително име - ед. ч.
-тта`, +мн. няма, ж.
1. +Книж. Двойнственост, двузначност, противоречивост.
— Интересно е, че… се оформят в него [младежа] като доминанти не идеите сами по себе си, не и емоциите, а една своеобразна амбивалентна идея — чувство. Л. Дилов, МСПА, 45.
2. +Псих. Състояние, при което у някого се проявяват едновременно противоположни, взаимно изключващи се чувства или мисли за нещо, някого.
Винаги съм бил очарован от действието на паметта – начина, по който тя не е линейна, а фрагментирана, и нейната амбивалентност. Пенелъпи Лайвли
Към центристки фигури като Симеон Втори, Борисов и Кунева десните изпитват два вида чувства, на психиатричен език това се нарича амбивалентност, които редуват, но никога не стигат само до едно. Източник: интернет
Друг пример за амбивалентност в „Антоний и Клеопатра“ е сцената, в която Клеопатра пита Антоний: „Кажи ми колко ме обичаш“. Източник: интернет
Много от тях са непланирани и настъпват по време на остър период на амбивалентност. Източник: интернет
И чрез достигнатия от нас контекст разбираме идеологическата амбивалентност на нещата. Източник: интернет
Трагедията е структурирана чрез парадокс и амбивалентност, за да предаде антитезите, които правят работата на Шекспир толкова забележителна. Източник: интернет
ambivalence