Съществително име - ед. ч.
+ж., само +ед. +Спец. Състояние на организма, при което видимите жизнени процеси са забавени или спрени поради неблагоприятни външни условия.
Методът „анабиоза“ се използва днес в съвременната медицина. Източник: интернет
Те са предпазени от силни енергийни полета, които не допускат външни лица до покоя им и позволяват състояние на почти вечна анабиоза. Източник: интернет
Според една от хипотезите Итигелов е изпаднал в състояние, близко до анабиоза – нещо, което толкова дълго и безуспешно се опитват да постигнат специалистите по крионика. Източник: интернет
Първият му опит, довел до откриване на явлението „анабиоза“ е на 16 април 1898 г. Състои се в изстудяване на организми /главно прилепи/ до минус 22 градуса, постепенното им размразяване и възстановяване на жизнените функции. Източник: интернет
Силиврякът може да изпадне в състояние на анабиоза (мнима смърт), както през лятото, така и през зимата и да се съживи при достатъчно влага, светлина и топлина. Източник: интернет
anabiosis