Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 11
+м., само +ед. Нещо, което не съответства на времето си; отживелица.
+прил. [[анахрони`чен]], анахрони`чна, анахрони`чно, +мн. анахрони`чни.
В стилово отношение работи от реализъм, хиперреализъм до сюрреализъм и анахронизъм. Източник: интернет
Може би концепцията на италианския философ Джорджо Агамбен за съвременността като "онази връзка с времето, която се придържа към него чрез разединяване и анахронизъм" може да обясни тази тънка, но важна разлика. Източник: интернет
Коронното постижение на британската кралица беше да запази популярността на монархията през десетилетия на сеизмични политически, социални и културни промени, които заплашваха да я превърнат в анахронизъм. Източник: интернет
Каква ти преса, това е еврейски анахронизъм! Източник: интернет
Номенклатурата не е анахронизъм от комунизма. Източник: интернет
Самото следване на архаичния юлиански календар там е странен анахронизъм: изчисляват, че в края на века Рождество ще трябва да празнуват вече на 8-и заради натрупването на допълнителни секунди. Източник: интернет
anachronism