англосаксонското
Прилагателно име - ср. р. членувано
Думата е производна от англосаксонски
Примери
Heinrich Harke, „Разпространение на оръжията в англосаксонското общество“, в „Ритуали на могъществото: от Късната античност до Средните векове“, ed. Frans Theuws (Boston, 2000), стр. 377–78.
В нацистката традиция S-образната руна се назовава сиг (вероятно от англосаксонското сигел).
Гробът му, белязан с грубо издялан надгробен камък, е украсен с резби, получени от англосаксонското и староскандинавското изкуство и литература.
През 865 г. по време на рейд на датски викинги в англосаксонското кралство Нортумбрия, крал Рагнар бил заловен и по нареждане на крал Ела II бил хвърлен в яма с отровни змии, умирайки в мъчителна смърт.
През неговото царуване почти напълно се стопяват разликите между англосаксонското и норманското население, което става предпоставка за създаването на английската нация.
По време на англосаксоните градът се разраства и става един от центровете на англосаксонското кралство.