Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
+мн. ао`ристи, (два) ао`риста, +м. +Спец. В езикознанието — минало свършено време.
Друга важна особеност на българския език е, че той е запазил разграничението между двете прости минали времена – имперфект и аорист. Източник: интернет
Морфологията показва повече нови черти (липса на аорист и т.н.). Има немско и чешко езиково влияние. Източник: интернет
Окончанията за образуване на миналото свършено време (аорист) се различават в множественото число. Източник: интернет
Имперфект и аорист в славянските езици. Източник: интернет
Сигурни примери на форми на аорист в клинописните надписи няма. Източник: интернет
aorist