Глагол, тип 186, несвършен и свършен вид
аргументи`раш, +несв. и +св.; +Какво. Привеждам аргументи (в 1 знач.); обосновавам.
__аргументирам се.__ — Обосновавам се с аргументи (в 1 знач.).
+същ. [[аргументи`ране]], +ср.
Не аргументирам какво мога да променя за миналото, защото не мога да се върна и да го променя. Но определено много неща бих променил. Ванила Айс
За да не звучи това повърхностно и лековато ще се аргументирам. Източник: интернет
Веднага се аргументирам. Източник: интернет
И ще се аргументирам. Източник: интернет
Въпреки тази обективно и субективно ограничена възможност за инициатива, аз успях да аргументирам и осъществя редица положителни предложения в учебната и акредитационната дейност през изминалите осем години. Източник: интернет
Другото е без значение, антикомуняга недоизлУпАн. 1) ти не си никой, че да ти се оправдавам 2) ако искаш да се аргументирам, това е друго: По време на война (онова все пак си беше война, или не мислиш така? Източник: интернет
argue