Съществително име - мн. ч.
Думата е производна от арумън
От всичко това и от преведените османски извори може да се каже, че около средата на 15 век, когато жителите на село Пещ слизат в равнината, са заварили тук едно по-старо българско население, примесено с арумъни пастири. Източник: интернет
Днес в селото живеят румънци и арумъни, бивши колонисти в Южна Добруджа. Източник: интернет
Преобладаващо е българското население, но има и голям брой турци, роми, гърци и власи (арумъни), като последните имат своя културна организация. Източник: интернет
Присъединява се към Желязната гвардия подобно на много други арумъни. Източник: интернет
Публикува и серия проучвани върху арумънската култура и цивилизация, както и 27 биографии на видни арумъни. Източник: интернет
С нея Густав Вайганд въвежда в научно обръщение термина „арумъни“. Източник: интернет