Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 11
+м., само +ед.
#1 +Спец. В християнската религия — учение за постигане на нравствено съвършенство и приближаване до божественото чрез отричане от земните блага и телесно изтощаване; отшелничество.
#2 +Прен. Суров начин на живот чрез отказ от удоволствията на живота.
+прил. [[аскети`чен]], аскети`чна, аскети`чно, +мн. аскети`чни.
Аскетизъм убитите умове, помътнява чудеса, но нито едното, нито другото не бяха в състояние значително и трайно да заглушат гласа на реалността. Бенедето Кроче
Истинският аскетизъм за намиране на собствената душа и за доброто на човечеството е достоен за почит. Свами Рама
От днешна перспектива рецептата за това е видна - ясни позиции и ясни каузи, поддържани докрай с ясни принципни аргументи, кариерно израстване, базирано на професионализъм, безукорна почтеност и самоналожен аскетизъм. Източник: интернет
Антоний Велики (първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм), и Св. Атанасий Велики (един от най-ярките защитници на православната вяра в борбата срещу арианството). Източник: интернет
Ако желаят, те могат да изберат да спазват осемте предписания, които са допълнение към основния аскетизъм. Източник: интернет
Амба практикувала аскетизъм, за да научи как Бхишма може да бъде убит, след което се хвърлила в огън и се преродила като втората дъщеря на Друпада, а по-късно разменя пола си с един демон, за да стане мъж. Източник: интернет
asceticism