аскетизъм
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 11
Значение
+м., само +ед.
#1 +Спец. В християнската религия — учение за постигане на нравствено съвършенство и приближаване до божественото чрез отричане от земните блага и телесно изтощаване; отшелничество.
#2 +Прен. Суров начин на живот чрез отказ от удоволствията на живота.
+прил. [[аскети`чен]], аскети`чна, аскети`чно, +мн. аскети`чни.
Синоними
Производни думи
Примери
Аскетизъм убитите умове, помътнява чудеса, но нито едното, нито другото не бяха в състояние значително и трайно да заглушат гласа на реалността.
Истинският аскетизъм за намиране на собствената душа и за доброто на човечеството е достоен за почит.
От днешна перспектива рецептата за това е видна - ясни позиции и ясни каузи, поддържани докрай с ясни принципни аргументи, кариерно израстване, базирано на професионализъм, безукорна почтеност и самоналожен аскетизъм.
Антоний Велики (първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм), и Св. Атанасий Велики (един от най-ярките защитници на православната вяра в борбата срещу арианството).
Ако желаят, те могат да изберат да спазват осемте предписания, които са допълнение към основния аскетизъм.
Амба практикувала аскетизъм, за да научи как Бхишма може да бъде убит, след което се хвърлила в огън и се преродила като втората дъщеря на Друпада, а по-късно разменя пола си с един демон, за да стане мъж.
Превод на английски език
asceticism