Съществително име - ед. ч.
+мн. аспира`нти, +м. Лице с висше образование, което подготвя в университет или научен институт научноизследователски труд (дисертация), за да получи научна степен.
+прил. [[аспира`нтски]], аспира`нтска, аспира`нтско, +мн. аспира`нтски. _Аспирантски изпит._
"Нашето откритие показва, че животът продължава да съществува в най-екстремните среди на Земята", казва авторът на изследването Джъстин Уанг, аспирант и научен асистент в Университета на Колорадо Боулдър. Източник: интернет
Интересното е, че преди малко ми се обадиха математиците, украински аспирант искал да дойде да "поработи и дискутира професионални въпроси". Източник: интернет
Само четири години след като получава диплома за историк, Вера става аспирант по османска история в БАН. Източник: интернет
Атанасов се завръща в Москва и постъпва като аспирант по обща история в същия университет, който е завършил. Източник: интернет
Завършва университета през 1938 г. От 1941 г. е докторант (аспирант) в образувания през 1938 г. Географски факултет при известния учен почвовед Владимир Гемерлинг. Източник: интернет
Илко Ескенази започва педагогическата си дейност още като аспирант. Източник: интернет
aspirant