Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 11
+м., само +ед. Поява на белег в организъм на човек, животно или растение, който е съществувал и е бил свойствен на техните древни поколения.
+прил. [[атависти`чен]], атависти`чна, атависти`чно, +мн. атависти`чни. _Атавистичен страх._
Завършвам с това, че пренебрежителното или враждебното отношение към турските сериали е етнокултурен атавизъм, който следва да преодолеем. Източник: интернет
Тревожното е, че този противоконституционен атавизъм от тоталитаризма е възпроизведен отново през 2007 г. в новия ГПК, и то след като България стана член на ЕС! Източник: интернет
Това с Транспортна полиция е същия атавизъм като Строителни войски или БАН. Източник: интернет
Ние не възприемаме себе си като атавизъм. Източник: интернет
Поради някаква носталгия и атавизъм от времето на СССР възприемат Русия едва ли не като комунистическа страна. Източник: интернет
Той популяризира идеята за „родения престъпник“ и смята, че криминалността е атавизъм или онаследявана, или има предиспозиция за това. Източник: интернет
atavism