Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от атинянин
В архивите на историята са отбелязани санкции дори в древна Гърция, когато атиняните забраняват търговците от близката Мегара, защото мегарците обработвали земя, свещена за атиняните, и убили атински глашатай. Източник: интернет
“ (Orníthes, 414 г. пр.н.е.) са отразени насторението и надеждите, които атиняните възлагат на т.нар. Източник: интернет
Аморг, незаконен син на Писуфн, вдига въстание в Кария, поддържан от атиняните. Източник: интернет
В годините след установяването на спартанска власт, тиванците, изпратени в изгнание от новото правителство, се обединяват в Атина и се приготвят със скрита помощ от страна на атиняните да си възвърнат града. Източник: интернет
В помощ на атиняните Птолемей ІІ изпраща към Атика боен флот, но действията му са половинчати и неефективни. Източник: интернет
В древността атиняните са наричали себе си прекрасните и добрите. Източник: интернет