Съществително име - ед. ч.
+мн. ая`зма, +ср.
#1 Свещен извор, обикновено при манастир или църква, чиято вода се смята за лековита.
#2 Местност, където има такъв извор.
В парка към резиденцията е построен и параклис, в който според историите на местните хора се намира лечебно аязмо, заобиколено от вековни дъбови гори. Източник: интернет
Мина", там имало аязмо със светена вода и ставали чудеса, може и на мене да ми помогне. Източник: интернет
Край селото има аязмо със студена и лековита вода. Източник: интернет
Архангелът ударил скалата и оттам потекла светена вода – аязмо. Източник: интернет
Благовещение“ (построен през 1950-те години), манастирско аязмо. Източник: интернет
В двора на черквата има лековито аязмо и са „складирани“ множество артефакти от римската епоха. Източник: интернет
ayazmo