Съществително име - ед. ч.
+мн. бъбри`вци, +м. Бъбрив човек.
Мълчанието на човек, известен със своето красноречие, внушава повече уважение от бръщолевенето на обикновен бъбривец. Никола дьо Шамфор
Копелейкин е самовлюбен бъбривец, който много отдавна мина границите на безобидното партийно бърборене. Източник: интернет
Доде го назовава „безстрашен несравним Тартарен“, макар той да е всичко на всичко хвалещ се бъбривец, който е герой на думи, а не на дело. Източник: интернет
Последна промяна от: Ще следя с търпение коментарите Ви Какъвто съм бъбривец, бая търпелив требе да си. Източник: интернет