Съществително нарицателно име, женски род, тип
+мн. бъ`клици, +ж. Малък плосък дървен съд с кръгла форма за вино, което се пие обикн. на сватба, празник и под.
Бащата на младоженеца посреща своята бъдеща снаха и нейните близки с бъклица, в която има червено вино. Източник: интернет
В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. Източник: интернет
Впоследствие става водещ на редица телевизионни предавания като „Ежко Бежко“, пръвия тв театър за деца, „Неделен експрес“, „Час по всичко“, „Вариант-М“, „Фолк шанс“, „С бъклица и дрян“. Източник: интернет
Каненето за сватба ставаше с бъклица с червено вино като робята на поканващ за сватба изпълняваше младо момче, близък на младоженеца. Източник: интернет
Набелязаният за Трифон зарязал лозата, направил венче, с бъклица с вино почерпил присъстващите. Източник: интернет
При претърсването на дома на С.Д. в София са иззети 5 монети, метална бъклица и папка, в която имало 55 черно-бели рисунки с подписа на известен български художник. Източник: интернет
buckle