Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. бекя`ри, +м.
#1 +Разг. Неженен немлад мъж; ерген.
#2 +Разг. Мъж, който живее сам, без семейството си.
+прил. [[бекя`рски]], бекя`рска, бекя`рско, +мн. бекя`рски. _Бекярски живот. Бекярско жилище._
Бекяр, бекярин е дума от турски произход, означаваща ерген или младеж без собствен дом и семейство, който живее сам. Източник: интернет
bekyar