Прилагателно име, тип 79
бездиха`нна, бездиха`нно, +мн. бездиха`нни, +прил. +Спец. В поезията и литературата — който не диша; безжизнен, мъртъв.
+същ. [[бездиха`нност]], бездиханността`, +ж.
Бит от малък, той живеел стресиран и наплашен, а Александра имала възможността да го погали за първи път едва, когато вече бил бездиханен. Източник: интернет
Излъгал, че излиза да се поразходи и по-късно е намерен на въжето, бездиханен. Източник: интернет
След това той оставил Валери бездиханен край шосето и дори покрил тялото му с клони в опит да заличи следите си. Източник: интернет
Саске си мисли, че брат му ще го убие, но вместо това, Итачи го докосва по челото и му дава всички свои сили и способности, след което се струполява бездиханен на земята. Източник: интернет
breathless