Прилагателно име, тип 79
безгръбна`чна, безгръбна`чно, +мн. безгръбна`чни, +прил.
#1 +Спец. В биологията — за животно, което няма гръбнак.
#2 +Прен. Който няма лично достойнство и твърд характер, който угодничи; сервилен.
И всичко тръгва от "елита" - скотски, бездуховен, безгръбначен, самодостатъчен. Източник: интернет
Вестник "Култура", бр.47, 19 декември 2003 г.Спектакли, без които не можем Живели някога една лоша жена, един безгръбначен син и една покрусена невеста. Източник: интернет
Така е като имаш безгръбначен премиер, който на всичкото отгоре е поредният комунист. Източник: интернет
invertebrate