Прилагателно име, тип 79
безси`лна, безси`лно, +мн. безси`лни, +прил.
#1 Който няма сили или не изразява сила. _Безсилни са думите да изразят моята скръб._
#2 Който е лишен от възможност да се справи, да се удовлетвори. _Безсилна злоба. Тя е безсилна да се справи с дъщеря си._
+същ. [[безси`лие]], +ср. _Чувствам своето безсилие._
Либерал – безсилен поклонник на силата. Джордж Оруел
Когато ме критикуват, мога да се защитя, но пред похвалите съм безсилен. Зигмунд Фройд
Жените имат незаконно преимущество пред мъжете: там където е безсилен умът, те могат да пуснат в ход глупоста. Юл Бринър
Ние говорим на великия език на съзнанието и разума, пред който е безсилен езикът на религията. Анри Барбюс
Понякога ръцете се справят с мистерия, срещу която интелектът е безсилен. Карл Густав Юнг
По-добре е да се доверявате на мъдрите инстинкти и да не намесвате в делото нашият безсилен ум. Ричард Олдингтън
powerless