безсрамник
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
Значение
+мн. безсра`мници, +м. +Пренебр. Човек, който няма чувство за срам.
Синоними
Производни думи
Примери
Консервативният журналист и водещ в дискусионно радиопредаване Ръш Лимбоуг разбунва духовете с твърдението си, че Фокс „или не е бил взел лекарствата си, или е играел“ в рекламата за Маккаскъл, и нарича Фокс „абсолютен безсрамник“.
Изобретателят на безименното понятие КОЙ е безсрамник и подлец, защото ни освободи от отговорността - на действията и думите.
Иван Костов се държи със задна дата като пълен безсрамник – ще рече човек, че никога, ама съвсем никога не е имал нищо общо с БКП, с висшата й номенклатура, както и режимните институти на Партията.
"Ти си безсрамник.
Ей безсрамник, Бог да те накаже!
Цар на обществените поръчки, безсрамник едномандатник.
Превод на английски език
shameless