Прилагателно име, тип 79
безу`корна, безу`корно, +мн. безу`корни, +прил. Който не предизвиква укор; безупречен. _Безукорно поведение._
(Човек) на честния и безукорен живот." - "Integer vitae scelerisque purus. Хораций
Без да гледа на знатното положение на Татяна и на нейния безукорен живот, императорът наредил да бъде заведена в храма на Аполон, за да принесе жертва. Източник: интернет
Всеки се старае да е безукорен в своята работа. Източник: интернет
Най-дълго задържалият се на поста си финансов министър в съвременната британска история печели поддръжници със своята начетеност, безукорен морал и пълна отдаденост на работата. Източник: интернет
Заради героизма си в редица битки той става известен с прозвището „най-безстрашният и безукорен рицар“ (le chevalier sans peur et sans reproche). Източник: интернет
Техните посетителки имат безукорен стил и вкус. Източник: интернет
blameless