безукорен
Прилагателно име, тип 79
Значение
безу`корна, безу`корно, +мн. безу`корни, +прил. Който не предизвиква укор; безупречен. _Безукорно поведение._
Синоними
Производни думи
Примери
(Човек) на честния и безукорен живот." - "Integer vitae scelerisque purus.
Без да гледа на знатното положение на Татяна и на нейния безукорен живот, императорът наредил да бъде заведена в храма на Аполон, за да принесе жертва.
Всеки се старае да е безукорен в своята работа.
Най-дълго задържалият се на поста си финансов министър в съвременната британска история печели поддръжници със своята начетеност, безукорен морал и пълна отдаденост на работата.
Заради героизма си в редица битки той става известен с прозвището „най-безстрашният и безукорен рицар“ (le chevalier sans peur et sans reproche).
Техните посетителки имат безукорен стил и вкус.
Превод на английски език
blameless