Прилагателно име - мн. ч. членувано
Думата е производна от безутешен
За нея Петър Иванов Колев пише в книгата си „Бележити българки“ (1933): „Скромна, тиха, милозлива и всякога сърдечна, тя вървяла неотстъпно и безшумно по своя път да стопля сърцата на безутешните и да облекчава страданията и болките. Източник: интернет