бичува
Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от бичувам
Примери
Ако общините са изрядни и събират местните си приходи, държавата бичува кметовете.
Тя трябва да държи ръката си на пулса на времето и активно да се меси в обществения живот, да критикува, да бичува, да осмива, да учи хората, да създава идеи, да владее душите на хората, да изгражда мечти, желания, да ги подтиква към действия.
От друга страна, Минчев вдига страстни лозунги за единство около "Коалиция за България" и яростно бичува вътрешната опозиция в БСП.
Само тук върви позата на бунтар, който безумно е влюбен във властта и използва нейния език, за да бичува всички останали.
Там е позволено да пишеш секви глупотевини, щото се явява морален съдник нали, и бичува обществените язви и недъзи.
Той скърби и за без време отишлия си цар Борис и бичува индиферентната родна интелигенция, която не се вълнува от изхода на Втората световна война.