бирник
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Значение
+мн. би`рници, +м. +Разг. Длъжностно лице, което събира данъци, такси и др.; данъчен агент.
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
А това е намаляването на интелигентната част от населението - лекари, инженери, архитекти, математици, програмисти, кадърните икономисти и др. (да не се бърка икономист със счетоводител или бирник) - си набиват камшика навън.
Бирник я кажи като спец, каква част от приходите в държавата идват от ДДС и акцизи, примерно акциза на горивата?
Бирник, ако си засегнат извинявай, не те иронизирам, лошо нема Зевзек, проблемът е точно в това "Може да не направи най-добрия избор, но поне опитва."
Бизнесменът се оказа жертва на бирник изнудвач, който предложил да му уреди разсрочване на данъците срещу подобаваща комисиона.
Комисията не оставя на кмета екземпляр от ревизионния акт, а единствената информация е, че градският бирник не е удържал данък върху занятията на стойност 17,74 лв., която сума трябва да се събере и внесе в държавния бюджет.
За това свидетелства красноречивата оценка на дългогодишния бирник Сталян Цанков: „Раев беше напорист човек, с голям размах.
Превод на английски език
collector