Съществително име - ед. ч.
+мн. бия`чи, +м.
#1 Човек, който бие други лица, обикн. за наказание.
#2 +Разг. Топче, с което при игра се удрят останалите.
#3 +Разг. Борец (в 3 знач.).
Айде кмете разкарвай го тоя бияч наркоман от общинските зали. Източник: интернет
Върнаха прокурорския бияч Васил Михайлов в ареста! Източник: интернет
Непълнолетният бияч, който буквално взриви България с бруталните си нападения над деца в Русе, е започнал поразиите си с кражба на 3000 лв. 17-годишният Джан ги свил от свои роднини. Източник: интернет
И даже главният бияч заклет комунист. Източник: интернет
Друго неможеш освен да се правиш на бияч ама и на теб ти е бая голема тимбарицата както слушам хората ше ти я набие некой скоро! Източник: интернет
Деп загуби дело за клевета преди по-малко от две години срещу "The Sun", британски таблоид, който го нарече "бияч на жени“. Източник: интернет
beater