Съществително име - ед. ч.
благотвори`телят, благотвори`теля, +мн. благотвори`тели, +м. Човек, който се занимава с благотворителна дейност.
Напълно е възможно при бързо протичащото им приятелство двамата да имат своя маса в лондонския хотел "Риц“, където българският пиар и благотворител често е гост. Източник: интернет
Калчо Георгиев Трайков е български търговец, общественик и благотворител. Източник: интернет
Митрополит Неофит е виден благотворител и Българската православна църква го определя като „великан на българската духовност, държавност и олицетворение на патриотизъм и несломим дух“. Източник: интернет
Опасността откриването на центъра да бъде отложено, след като са били откраднати климатиците от помещението, е избегната, с помощта на благотворител. Източник: интернет
Радион Петрович Умников, по рождение Рашо Петров, е габровски родолюбец и благотворител, радетел за българското образование. Източник: интернет
Известен е като голям благотворител – за построяване на училища, издръжка на бедни студенти, издаване на книги. Подпомага издаванието на „Monumenta Slavorum Meridionalium“ на Августин Тайнер (Augustin Theiner). Източник: интернет
benefactor