блудницата
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от блудница
Примери
В това отношение най-известен е цикълът му „берлински романи“ – „Блудницата“ (1882), „Шах фон Вутенов“ (1883), „Сесил“ (1887), „Лутания“ (1888), „Стине“ (1890) и „Госпожа Джени Трайбел“ (1892).
Изглеждало по-смислено вместо султана на Турция да се унищожат парите, които блудницата Европа била скътала в двете банки.
Останали са само шестима римски войници, майка му Мария и Магдалина - блудницата, която е спасил от пребиване с камъни.
Тази парадоксална ситуация е великолепно отразена в турската литература, например в романа на Халида Адиб “Убийте блудницата” или в “Чужденецът” на Якуб Кадри.
Тя включва мъчениците и наказанията на мелничарите и блудницата.