Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
блюсти`телят, блюсти`теля, +мн. блюсти`тели, +м. (Често — _ирон._) Лице, което следи за строгото спазване на закони, правила, нравствени норми. _Блюстители на реда и законността._
В ролята си на пазител, Симаргал е възприеман и като блюстител на закона, приносител на възмездието и наказанието. Източник: интернет
Държавата не е същата, т.е. не е герберска, а "България има за главен прокурор блюстител на закона, който няма да цепи басма на никого. Източник: интернет
Често се използва в израза патриаршески местоблюстител (или блюстител на патриаршески престол Александр Г. Брикнер. Източник: интернет
Теодосий I Ворадиот ( ) е константионополски патриарх от 1179 до 1183 г. Остава известен като непреклонен противник на исляма, като твърд опонент на католицизма и като блюстител на християнския морал и добрите нрави в императорския дворец. Източник: интернет
blister