богомолец
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. богомо`лци, +м. Вярващ човек по време на едно негово посещение в църква, където присъства на служба и се моли.
Синоними
Производни думи
Примери
Кметът, който току-що е извършил убийство, е показан като богомолец, който слуша проповедта, все едно нищо не е станало.
В 1200 година мощите са видени от руския богомолец Антоний Новгородски.
Появява се богомолец в дрипи, съсипан от умора.
Дори названието на селото – Дуванлий – произлиза от Дуванжъ (на турски означава богомолец).
Тогава един богомолец от Бачковксия манастир излекува дъщеря му и за благодарност турският земевладелец дарява всичките земи от с. Боянци на Бачковския манастир.
Превод на английски език
mantis