Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. боклу`ци, (два) боклу`ка, +м.
#1 Само +ед. Отпадъци, нечистотии; смет. _Кофа за боклук._
#2 Бунище, сметище. _Ще го хвърля на боклука._
#3 +Прен. +Пренебр. Нещо, което е негодно или няма никаква ценност; което е загубило качествата си. _Тоя телевизор е пълен боклук. Доматите ти са боклук. Стига си мъкнал вкъщи всякакви боклуци._
Понякога е добре каруцата ти да се обърне. Тогава ще видиш колко боклук си натоварил! Източник: интернет
Не можеш да се отнасяш към хората като с боклук и едновременно с това да се покланяш на Бог. Източник: интернет
За изобретението се нуждаете от добро въображение и много боклук. Томас Едисън
Празна глава всъщност не е празна; пълни е с боклук. Оттук и трудността да вкарате нещо в празната глава. Ерик Хофер
Пишеш хитова пиеса по същия начин, по който пишеш и пълен боклук. Уилям Сароян
Бързането прави само боклук. Американска поговорка
garbage