Съществително име - ед. ч.
+мн. боклукчи`и, +м. +Разг. Човек, назначен да събира и изхвърля боклука от населено място.
+прил. [[боклукчи`йски]], боклукчи`йска, боклукчи`йско, +мн. боклукчи`йски. _Боклукчийско кошче._
Българският актьор, актриса,професор боклукчия и т.н. имат еднаква тежест пред закона (или поне би трябвало)! Източник: интернет
"А като дете твърдях, че когато порасна, ще стана боклукчия", смее се с глас д-р Кондов. Източник: интернет
През 2002-ра британският боклукчия Майкъл Керъл спечелил от лотарията 15.5 млн. долара. Източник: интернет
Щом е италианец, ще го оженя за себе си, пък ако ще и да е боклукчия от Перуджа, казва си българката в дискотеката. Източник: интернет
Работи в провинцията като боклукчия, когато се среща с Холи, 15-годишната дъщеря на художник на реклами. Източник: интернет
dustman