Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+м., само +ед. Начин на борба или протест, който се изразява в едностранно прекратяване на взаимоотношенията, в оттегляне на подкрепата, в неизпълнение на обичайните права и задължения. _Обявяваме бойкот на правителството. Бойкот на изборите._
Ако беше принципен, просто щеше да бойкотира състезанието и да призове и другите участници към бойкот. Източник: интернет
Васил Найденов, Георги Христов, Камелия Тодорова, Силвия Кацарова и много други дадоха бойкот на концерта, който беше по случай рождения ден на Тенев. Източник: интернет
Вероятно фокусът ще бъде върху Зимните олимпийски игри в Пекин на фона на очакванията европейските страни да потвърдят дали ще се присъединят към САЩ и Великобритания в дипломатическия бойкот на събитието заради нарушенията на човешките права в Китай. Източник: интернет
Българин обяви бойкот на винетките: Имам кодекс на честта и морала! Източник: интернет
В българските социални мрежи се появиха и призиви за бойкот срещу руските туристи. Източник: интернет
В Китай над 150,000 физически лица са започнали бойкот срещу погасяването на заемите си. Източник: интернет
boycott