Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от бозаджия
Бозаджиите се сдружавали в компании и след Симеоновден тръгвали из страната. Източник: интернет
Най-много били бозаджиите от селата Чуковец, Владимир, Житуша, Жедна, Кленовик, Извор и Дебели лаг. Източник: интернет
Както Евлия Челеби е обяснил в първия том („Истанбул“) от пътеписите си, „Бозаджиите са многобройни в армията. Източник: интернет
Никой не беше виждал косове да се слагат в кафез, та се събра цялата чаршия пред кърпачницата на Гогоша да ги види: кундураджиите — с чуковете, касапите — с конските опашки, бръснарите — с ножиците, бозаджиите — с гюмовете — всички-и! Източник: интернет
През ХVI век бозаджиите започнали да я гарнират с опиум, което предизвикало султан Селим II, по прякор Пияницата, да я забрани. Източник: интернет