бозаджиите
Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от бозаджия
Примери
Бозаджиите се сдружавали в компании и след Симеоновден тръгвали из страната.
Най-много били бозаджиите от селата Чуковец, Владимир, Житуша, Жедна, Кленовик, Извор и Дебели лаг.
Както Евлия Челеби е обяснил в първия том („Истанбул“) от пътеписите си, „Бозаджиите са многобройни в армията.
Никой не беше виждал косове да се слагат в кафез, та се събра цялата чаршия пред кърпачницата на Гогоша да ги види: кундураджиите — с чуковете, касапите — с конските опашки, бръснарите — с ножиците, бозаджиите — с гюмовете — всички-и!
През ХVI век бозаджиите започнали да я гарнират с опиум, което предизвикало султан Селим II, по прякор Пияницата, да я забрани.