Съществително име - ед. ч.
+мн. бри`чки, +ж.
#1 +Остар. Малка покрита конска кола за превоз на пътници.
#2 +Разг. +Пренебр. Стар, очукан автомобил, машина, кола.
Изложените на Пловдивското изложение през 1892 г. бричка и кабриолет били закупени от Двореца, а изложените в Лондон през 1907 г. коли предизвикали огромен интерес и търсене. Източник: интернет
След това обаче той едва не бе линчуван от съкварталците си, на които им дожаля за убитото животно, а не за потрошената от него бричка на стареца. Източник: интернет
Този австралопитек кога ще си инсталира терминал за плащане с карта в раздрънката бричка? Източник: интернет
Сигнализирахте за неуместен коментар Тия луди ли са? 8000 долара за такава сдухана бричка? Източник: интернет
Brich