бригадир
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
Значение
+мн. бригади`ри, +м.
#1 Ръководител на бригада (във 2 знач.).
#2 Участник в бригада (в 3 знач.).
+прил. [[бригади`рски]], бригади`рска, бригади`рско, +мн. бригади`рски (във 2 и 3 знач.). _Бригадирско движение._
Синоними
Производни думи
Примери
"Благословия" даде и генералското движение в БСП чрез говорителя му Бригадир Аспарухов.
Баща ѝ, Юрген Катерфелд, е бригадир; майка ѝ, Анемари Катерфелд, е учителка.
Върховете „Големи и Мали Кремениш“ са залесени с борова гора чрез бригадирския труд на жените от селото с бригадир Радко през 1959 година.
Гено разгаря омразата срещу Николай, като съобщава на бившия бригадир, че Николай е убил брат му.
Бригадир донесе целофана и опакова Бойко.
Питай другаря Бригадир, аз не съм осведомен по въпроса.
Превод на английски език
foreman