бухалчето
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от бухалче
Примери
Само след малко, бухалчето вече се чувстваше уютно и спокойно с новите си приятели – възпитаниците на "Ново българско училище в Нейпървил".
През 1953 г. излиза първата му стихосбирка „Бухалчето и други стихове“ („L'Effraie et autres poésies“).