Прилагателно име - мн. ч. членувано
Думата е производна от бунтовен
Запознава се отблизо с бунтовните среди на българската емиграция – Христо Иванов-Големия, Иван Кършовски, Васил Друмев и др. Източник: интернет
Виж цитата в Claire Constans, Versailles: Château de la France et orgueil des rois, Paris 1969, p. 29 Една от причините е споменът от Фрондата и бунтовните столичани, но също така стремежът му към слава и блясък. Източник: интернет
Еднакво далеч е от мировата скръб на метежния байронизъм, от бунтовните видения на Шели и от вглъбения патриаршески егоцентризъм на Уърдсуърт. Източник: интернет
Въпреки тези крути мерки, бунтовните настроения се усилват и ескалират. Източник: интернет
Петър, който имал благ характер, поучавал паството си и избягвал конфликтите, но бунтовните монаси оставали непреклонни и тогава насън им се явява Иларион, изобличава беззаконните им дела и слага ред в манастира. Източник: интернет
Назначен за наместник на Приморската страна, Бел-ибни провежда офанзива срещу бунтовните племена и постепенно сломява съпротивата им. Източник: интернет