Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
часовника`рят, часовника`ря, +мн. часовника`ри, +м. Човек, който прави или поправя часовници.
+прил. [[часовника`рски]], часовника`рска, часовника`рско, +мн. часовника`рски.
Когато часовникът ви се развали, има два изхода: да го хвърлите в огъня, или да го отнесете на часовникар. Първият е по-бърз. Марк Твен
Бог не е часовникар. Бог е сводник. Антъни Капела
Английският часовникар, Томас Томпион е един от първите, които използват успешно този механизъм в създадения от него джобен часовник. Източник: интернет
Баща му е часовникар и притежател на единствената книжарница в града. Източник: интернет
В една от главите на „Слепият часовникар“, озаглавена „Единственото истинско дърво на живота“, той обяснява, че разликата, която правим между видовете, се дължи само на факта, че междинните форми са мъртви. Източник: интернет
Жеминиани окуражава Анкетил, когато публиката го освирква за това, че е студен, хитрец и аматьор и когато организаторите на Обиколката на Франция скъсяват бягането по часовник, за да го накарат да загуби (Анкетил е доминиращият часовникар по това време). Източник: интернет
watchmaker