часовникар
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
Значение
часовника`рят, часовника`ря, +мн. часовника`ри, +м. Човек, който прави или поправя часовници.
+прил. [[часовника`рски]], часовника`рска, часовника`рско, +мн. часовника`рски.
Синоними
Производни думи
Примери
Когато часовникът ви се развали, има два изхода: да го хвърлите в огъня, или да го отнесете на часовникар. Първият е по-бърз.
Бог не е часовникар. Бог е сводник.
Английският часовникар, Томас Томпион е един от първите, които използват успешно този механизъм в създадения от него джобен часовник.
Баща му е часовникар и притежател на единствената книжарница в града.
В една от главите на „Слепият часовникар“, озаглавена „Единственото истинско дърво на живота“, той обяснява, че разликата, която правим между видовете, се дължи само на факта, че междинните форми са мъртви.
Жеминиани окуражава Анкетил, когато публиката го освирква за това, че е студен, хитрец и аматьор и когато организаторите на Обиколката на Франция скъсяват бягането по часовник, за да го накарат да загуби (Анкетил е доминиращият часовникар по това време).
Превод на английски език
watchmaker