чайник
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Значение
+мн. ча`йници, (два) ча`йника, +м. Специален съд с капак и чучур, който се използва за варене на чай или на други течности и за сервирането им. _Порцеланов чайник. Електрически чайник._
Синоними
Производни думи
Примери
За варене на вода разполага с еднолитров електрически чайник.
Бел се сприятелява с кралските служители на замъка: лакеят и свещник Люмиер, майордомът и часовник Когсуърт, бърсалката на прах и камериерка Плумет, икономката и чайник Госпожа Потс и сина ѝ чаената чаша Чип.
За церемонията са нужни чайник за запарката, порцеланови чаши и чинийки, малко котлонче, нагрявано от спиртна лампа или свещ, каничка със сметана, купичка с кандирана захар (небетшекер) и щипка за нейното взимане.
Кора включи електрическия чайник, пресмятайки след колко секунди ще заври.
В долния чайник, който е по-голям се сварява водата.
За черния чай обикновено се прилага традиционният метод на запарване, при който се използват два съда: водата се сварява в голям метален или емайлиран чайник, а запарката се приготвя отделно в порцеланово или фаянсово чайниче.
Превод на английски език
kettle