Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. ча`йници, (два) ча`йника, +м. Специален съд с капак и чучур, който се използва за варене на чай или на други течности и за сервирането им. _Порцеланов чайник. Електрически чайник._
За варене на вода разполага с еднолитров електрически чайник. Източник: интернет
Бел се сприятелява с кралските служители на замъка: лакеят и свещник Люмиер, майордомът и часовник Когсуърт, бърсалката на прах и камериерка Плумет, икономката и чайник Госпожа Потс и сина ѝ чаената чаша Чип. Източник: интернет
За церемонията са нужни чайник за запарката, порцеланови чаши и чинийки, малко котлонче, нагрявано от спиртна лампа или свещ, каничка със сметана, купичка с кандирана захар (небетшекер) и щипка за нейното взимане. Източник: интернет
Кора включи електрическия чайник, пресмятайки след колко секунди ще заври. Източник: интернет
В долния чайник, който е по-голям се сварява водата. Източник: интернет
За черния чай обикновено се прилага традиционният метод на запарване, при който се използват два съда: водата се сварява в голям метален или емайлиран чайник, а запарката се приготвя отделно в порцеланово или фаянсово чайниче. Източник: интернет
kettle