Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. чекръ`ци, (два) чекръ`ка, +м.
#1 Ръчен уред за усукване на прежда и за предене, какъвто са използвали в миналото.
#2 Цилиндричен барабан над кладенец, по който се навива въжето, за което е закачена кофата.
Добри Желязков изработва модели на механичен стан, чекрък, дарак, съоръжения за използване на водната енергия и др., които заедно със закупените тайно образци, пренася в Сливен, скрити в чували с вълна, за да заблуди турското и руското правителство. Източник: интернет
Женска седянка на мюсюлмански жени – тъкане на вертикален домашен стан, работа с чекрък (за навиване на преждата, ползвана при тъкането), плетене на чорапи или терлици – представят песните и хората, както и обичаите на с. Брезница в традиционни носии. Източник: интернет
“ принцесата убожда пръста си на вретеното на чекрък и заспива 100-годишен сън. Източник: интернет
Коприната се намотава на мотовилка, след това на пасма, чилета и се пресуква на ръка или на чекрък. Източник: интернет
Предене на нишка с мутафчийски чекрък в Дупница. Източник: интернет
С този чекрък работят само занаятчиите мутафчии. Източник: интернет
checker