Прилагателно име - мн. ч. членувано
Думата е производна от чепински
В отделни периоди от време селото е изпълнявало задълженията на център на чепинските села. Източник: интернет
Според редица данни, манастирът е останал невредим и през XVII в., по време на помохамеданчването на родопските (чепинските) българи, когато 33 манастира и 218 църкви между Костенец и Станимака (дн. Асеновград) са сринати до основи. Източник: интернет
Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259. Участва в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. с чепинските чети. Източник: интернет