Местоимение - м.р., ед. ч.
чия`, чие`, +мн. чии`, _въпр. мест._
#1 Като +прил. При въпрос за притежателя на предмет или лице; на кого. _Чие е това дете? Чии са тези ръкавици? Чия дъщеря ще взема?_
#2 Като +съюз. За въвеждане на подчинено изречение _–_ косвен въпрос. _Не разбрах чие е това дете. Попитах те чия дъщеря ще взема._
* _Чий да е._ — _Неопр. мест._ Нечий, без значение чий; чийто и да е.
Често се питайте чий живот живеете и забравете за вината, която съпътства всяка мисъл за вашите нужди и желания. Наталия Зубарева
Деспотизъм - до това води тържеството на общата воля; а чий деспотизъм - на един, неколцина, или на всички, това вече не е съществено. Бенжамен Констан
Паметникът може да бъде съвършен слънчев часовник. Даже когато вече го няма, е ясно чий час е ударил. (460) Станислав Йежи Лец
А за чий … тогава е станал собственик като няма интерес. Източник: интернет
А и междувременно да върнеш властта в ръцете на Румен Радев, за когото вече не се питаш чий е. Източник: интернет
Ароматизаторите за въздух във вид на спрей, свещи или пръчици, чий мирис хората намират за приятни, котките мразят от дън душа. Източник: интернет
whose